Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Bulgarian Bible (BULG)
Version
Битие 42

42 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

(А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.

17 И ги постави под стража за три дена.

18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Марк 12

12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание:_ 11 от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"

12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:_ 37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

Йов 8

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от* беззаконието им;

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Римляни 12

12 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването:

ако увещава, в увещаването: който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете

15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21 Не се оставай да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.