M’Cheyne Bible Reading Plan
39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.
3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.
6 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.
7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.
8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;
9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11 А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,
12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.
16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;
18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.
20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.
21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.
23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа ; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
9 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_ 13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,
11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13 както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих".
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част 22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава 24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
25 както и в Осия казва: 26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
27 А Исаия вика на Израиля: 28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.
29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 както е писано: