M’Cheyne Bible Reading Plan
4 А Моисей в отговор каза: Но, ето, няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 Тогава Господ ме каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, а тя стана жезъл в ръката му);
5 стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.
7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);
8 и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.
9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката, и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11 Но Господ му рече: Кой е направил човешката уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13 Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20 И тъй Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23 и казвам ти: Пусни син Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.
25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26 След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.
27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.
7 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Това е оня, за когото е писано: 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 И рече -: Прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
21 Тогава Иов в отговор рече:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
8 А относно идоложертването: Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
7 Но това знание го няма у всички; и някои, както и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява..
9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
11 И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос.
12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям до века, за да не съблазня брата с.