Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Bulgarian Bible (BULG)
Version
Изход 3

А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

И Моисей си рече: Да свърна и да погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече:Моисее, Моисее! И Той каза: Ето ме.

И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?

12 И рече му Бог: Аз непременно ще бъда с теб, и ето ти знака, че аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?

14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на Израилтяните: Господ Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ Бог на бащите ви Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земята гдето текат мляко и мед.

18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

19 Но зная аз че, египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.

20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.

21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;

22 но всяка жена ще поиска от съседката си от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

Лука 6

И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

Йов 20

20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Първо Коринтяни 7

А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.

Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

А на неженените и вдовците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11 (но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чедата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18 Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.

21 В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);

22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, че е добре за човека така да остане както си е .

27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

30 и които плачат, като че не плачат; които се радват; като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

31 и които си служат със света, като че не са преданни на него: защото сегашното състояние(Гръцки: Образът ) на тоя свят преминава.

32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

34 Тъй също има разлика между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си .

35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

37 Но който стои твърдо в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.

38 Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре

39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.