M’Cheyne Bible Reading Plan
10 Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,
2 и за да разкажеш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.
3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.
4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;
5 те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,
6 и ще се напълнят с тях къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - нещо, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна та излезе отпред Фараона.
7 Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?
8 Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.
10 Тогава Фараон им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.
11 Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.
12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.
13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; И Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.
14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.
15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.
16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.
17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.
18 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и се помоли Господу.
19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.
20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.
21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.
22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.
23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.
24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.
25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;
26 тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.
27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.
28 Тогава Фараон рече на Моисея: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.
29 А Моисей каза: Добре си решил; не ще видя лицето ти.
13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.
28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.