M’Cheyne Bible Reading Plan
40 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане.
3 И да туриш в него ковчега <за плочите> на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата.
4 Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му.
5 Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега <за плочите> на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията.
6 Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане.
7 И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него.
8 Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход.
9 Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света.
10 И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет.
11 Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш.
12 После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода;
13 и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува;
14 да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони,
15 и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения.
16 И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи.
17 В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна.
18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й.
19 И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея.
20 И като взе <плочите на> свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините <през колелцата> на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега.
21 И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та <с нея> покри ковчега <с плочите> на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея.
22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;
23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
24 Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата;
25 и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
26 И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата;
27 и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея.
28 Окачи покривката за входа на скинията.
29 Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, <сиреч> шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея.
30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият,
31 (и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си;
32 когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея.
33 И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото.
34 Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията.
35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията.
36 И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания;
37 но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му.
38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.
19 Тогава Пилат взе Исуса и го би.
2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,
3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.
4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!
6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.
9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.
10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?
11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.
13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.
14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
15 А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.
17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,
18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.
19 А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.
20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.
21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.
22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;
24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!
27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.
28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.
29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.
30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.
32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.
33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.
34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.
35 И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.
36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";
37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".
38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.
39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.
41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.
16 Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
3 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.
2 Пазете се от злите работници, пазете се от <поборниците> на обрязването {Гръцки: От врязането: <презрителен израз.>};
3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.
4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 <бидейки> обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради <това> превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам <всичко> за измет, само Христа да придобия,
9 и да се намеря в Него, без да имам <за> своя правда <оная>, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, <то ест>, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите.
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,
14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.
16 Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]
17 Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.
18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;
19 чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.
20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, <за да стане> съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.
© 1995-2005 by Bibliata.com