M’Cheyne Bible Reading Plan
39 И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея.
2 Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
3 И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка.
4 Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края,
5 и препаската на ефода от същата <материя> и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея.
6 Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля.
7 И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.
8 Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
9 Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен.
10 И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред;
11 вторият ред: антракс, сапфир и адамант,
12 третият ред: лигирий, агат, аметист;
13 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си.
14 И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена.
15 И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато.
16 Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника.
17 И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника.
18 А <другите> два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна.
19 И направиха <още> две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода.
20 И направиха <още други> две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода.
21 И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея.
22 Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо.
23 И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере.
24 По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден <висон>.
25 И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете,
26 звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея.
27 Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка;
28 и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон;
29 и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея.
30 Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу.
31 И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея.
32 Така се свърши всичката работа на скинията, <сиреч>, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха.
33 Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му,
34 покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса,
35 ковчега <за плочите> на свидетелството, с върлините му и умилостивилището,
36 трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение,
37 чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението,
38 златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра,
39 медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му,
40 завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, <сиреч>, в шатъра за срещане,
41 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.
42 Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа.
43 И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.
18 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.
2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.
3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;
9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).
10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?
12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.
15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.
22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?
23 Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?
24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?
27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.
28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,
32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?
34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?
35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?
36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.
37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.
39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?
40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.
15 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!
24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
2 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 <Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате.
14 Вършете всичко без роптание и без препиране,
15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си.
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,
24 а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.
25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.
27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
© 1995-2005 by Bibliata.com