M’Cheyne Bible Reading Plan
30 Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш;
2 един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него.
3 Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо.
4 А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.
5 Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато.
6 Тоя <олтар> да туриш пред завесата, която е пред ковчега <с плочите на> свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе.
7 И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него.
8 И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; <това ще бъде> вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения.
9 На тоя <олтар> да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние.
10 Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш.
13 Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу.
14 Всеки, който се причислява към преброените <то ест, който е> от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу.
15 Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си.
16 А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви.
17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,
19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.
20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,
21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.
22 При това Господ говори на Моисея, казвайки:
23 Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин <сикли>, от благоуханна канела половината на това, <сиреч>, двеста и петдесет <сикли> от благоуханна тръст двеста и петдесет <сикли>,
24 от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин;
25 и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване.
26 И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега <с плочите на> свидетелството,
27 трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар,
28 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
29 така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето.
30 И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.
31 И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения.
32 Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас.
33 Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си.
34 Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - <тия> аромати с чист ливан; по равни части да бъдат.
35 И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет.
36 И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред <плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; <тоя темян> да ви бъде пресвет.
37 А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа.
38 Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.
9 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, <че е> Христос.
23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но <пак> ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но <понеже> сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
6 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
23 Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.
5 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.
3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.
5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.
6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.
7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?
8 Това убеждение не <беше> от Онзи, Който ви е призовал.
9 Малко квас заквасва цялото тесто.
10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.
11 И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? <защото> тогава съблазънта на кръста би се махнала.
12 Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.
13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не <употребявайте> свободата си като повод за <угаждане> на плътта, но с любов служете си един на друг.
14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, <сиреч>, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".
15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.
16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.
17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.
© 1995-2005 by Bibliata.com