M’Cheyne Bible Reading Plan
4 Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, -
3 ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.
4 Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа.
5 Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане;
6 и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.
7 Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.
8 И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
9 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците,
10 както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне.
11 А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му,
12 сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.
13 Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото,
14 когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане;
15 и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.
16 Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;
17 и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.
18 Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.
19 Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара.
20 И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.
21 И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото.
22 А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен,
23 ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък;
24 и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях.
25 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;
26 и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости.
27 Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен,
28 ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък;
29 и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето.
30 Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.
31 И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости.
32 Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък;
33 и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето.
34 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.
35 И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.
1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
4 Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.
2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.
19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
2 Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично,
2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, <сиреч>, Христа,
3 в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието.
4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.
5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа.
6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,
7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.
8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните <учения> на света, а не по Христа.
9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;
10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.
11 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, <което е> от Христа, като съблякохте плътското тяло;
12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско <естество>, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;
14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;
15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.
16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота;
17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.
18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,
19 а не държи главата <Христа>, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, <дадено> от Бога.
20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните <учения> на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, <като>,
21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо <в борбата> против угождаването на тялото.
© 1995-2005 by Bibliata.com