M’Cheyne Bible Reading Plan
7 И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и освети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети,
2 тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос;
3 и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията.
4 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
5 Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му.
6 И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на левитите;
7 двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им;
8 и четирите коли и осемте вола даде на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.
9 А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.
10 И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.
11 И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден.
12 И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе;
13 и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос;
14 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
15 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
16 един козел в принос за грях;
17 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син.
18 На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото <племе>;
19 и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;
20 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
21 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
22 един козел в принос за грях;
23 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син.
24 На третия ден <принесе> първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син.
25 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;
26 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
27 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
28 един козел в принос за грях;
29 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син.
30 На четвъртия ден <принесе> Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците.
31 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;
32 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
33 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
34 един козел в принос за грях;
35 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син.
36 На петия ден <принесе> първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син.
37 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос
38 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
39 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
40 един козел в принос за грях;
41 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син.
42 На шестия ден <принесе> първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син.
43 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
44 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
45 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
46 един козел в принос за грях;
47 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син.
48 На седмия ден <принесе> първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син.
49 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
50 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
51 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
52 един козел в принос за грях;
53 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син.
54 На осмия ден <принесе> първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син.
55 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
56 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
57 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
58 един козел в принос за грях;
59 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син.
60 На деветия ден <принесе> първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син.
61 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;
62 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
63 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
64 един козел в принос за грях;
65 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син.
66 На десетия ден <принесе> първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.
67 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
68 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
69 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
70 един козел в принос за грях;
71 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син.
72 На единадесетия ден <принесе> първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син.
73 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
74 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
75 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
76 един козел в принос за грях;
77 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеила, Охрановият син.
78 На дванадесетия ден <принесе> първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син.
79 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;
80 един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;
81 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;
82 един козел в принос за грях;
83 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син.
84 Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника;
85 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет <сикли>, и всеки леген седемдесет <сикли>; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин <сикли>, според сикъла на светилището;
86 дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет <сикли>, според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет <сикли>);
87 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;
88 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан.
89 И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с <Бога>, тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега <за плочите> на свидетелството между двата херувима; и говореше му.
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.
5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
3 <Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
4 Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.
5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.
6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.
7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.
8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.
9 В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?
10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
11 Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
12 Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;
13 Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;
14 Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;
15 Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.
5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
2 <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
4 А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"
7 Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
12 Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
© 1995-2005 by Bibliata.com