M’Cheyne Bible Reading Plan

13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

² Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

³ И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

⁴ Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната.

⁵ А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

⁶ и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

⁷ Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

⁸ и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

⁹ Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

¹⁰ и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

¹¹ това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

¹² Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,

¹³ тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

¹⁴ Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

¹⁵ свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

¹⁶ Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

¹⁷ и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.

¹⁸ Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

¹⁹ и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

²⁰ и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

²¹ Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²² и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.

²³ Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

²⁴ Или, ако на кожата на месата на някого има <място> изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,

²⁵ тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁶ Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²⁷ и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁸ Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

²⁹ Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

³⁰ то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

³¹ Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната от кела;

³² и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

³³ такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.

³⁴ А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

³⁵ Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

³⁶ тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

³⁷ Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

³⁸ Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

³⁹ то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

⁴⁰ Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но <пак> е чист.

⁴¹ Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но <пак> е чист.

⁴² Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.

⁴³ Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

⁴⁴ той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

⁴⁵ Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

⁴⁶ През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

⁴⁷ Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

⁴⁸ било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

⁴⁹ и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

⁵⁰ Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена <онова, което има> заразата;

⁵¹ а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

⁵² Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена <дреха> или ленена, или каква да е <заразена> кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

⁵³ Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

⁵⁴ то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

⁵⁵ Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая <вещ> е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

⁵⁶ Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

⁵⁷ Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, <проказа> е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

⁵⁸ И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

⁵⁹ Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

² Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

³ Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,

⁴ Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;

⁵ Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

² Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.

³ В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

⁴ Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.

⁵ Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

⁶ За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

⁷ Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

⁸ Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

⁹ Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

¹⁰ Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

¹¹ Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

27 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

² Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

³ Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

⁴ Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

⁵ Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

⁶ Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

⁷ Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

⁸ Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

⁹ Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

¹⁰ Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

¹¹ Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

¹² Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

¹³ Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

¹⁴ Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

¹⁵ Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

¹⁶ Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

¹⁷ Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

¹⁸ Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

¹⁹ Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

²⁰ Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

²¹ Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

²² Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

²³ Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

²⁴ Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

²⁵ Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

²⁶ Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

²⁷ Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

³ Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

⁴ така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

⁵ <което е> доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.

⁶ Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

⁷ а на вас, оскърбените, <да даде> утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

⁸ в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

⁹ Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното <явление> на Неговата сила,

¹⁰ когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (<следователно и между вас>, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

¹¹ Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно <във вас> всяко добро желание и <всяко> дело на вярата;

¹² за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.