M’Cheyne Bible Reading Plan
1 И Господ, говорейки на Моисея в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година откак излязоха из Египетската земя, каза:
2 Пребройте цялото общество израилтяни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всички от мъжки пол един по един.
3 Всички в Израиля от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте ги според установените им войнства.
4 И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, <от които> всеки да бъде глава на бащиния си дом.
5 И ето имената на мъжете, които ще стоят заедно с вас: от Рувима, Елисур, Седиуровият син;
6 от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син;
7 от Юда, Наасон, Аминадавовият син;
8 от Исахара, Натанаил, Суаровият син;
9 от Завулона, Елиав, Хелоновият син;
10 от Иосифовите потомци: от Ефрема, Елисама, Амиудовият син, а от Манасия, Гамалиил, Федасуровият син;
11 от Вениамина, Авидан, Гедеониевият син;
12 от Дана, Ахиезер, Амисадаевият син;
13 от Асира, Фагеил, Охрановият син;
14 от Гада, Елиасаф, Деуиловият син;
15 от Нефталима, Ахирей, Енановият син.
16 Тия бяха избраните от обществото, началници на бащините си племена, глави на Израилевите хиляди.
17 И тъй, Моисей и Аарон, като взеха тия мъже, които са били споменати по име,
18 свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един по семействата си, по бащините си домове, според числото на имената <на мъжете> от двадесет години и нагоре.
19 Както заповяда Господ на Моисея, така той ги изброи в Синайската пустиня.
20 Потомците на Рувима, първородния на Израиля, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
21 преброени от Рувимовото племе, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души.
22 От симеонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, които се преброиха по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които, можеха да излизат на бой,
23 преброени от Симеоновото племе, бяха петдесет и девет хиляди и триста души.
24 От гадците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
25 преброени от Гадовото племе, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.
26 От юдейците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
27 преброени от Юдовото племе, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души.
28 От исахарците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
29 преброени от Исахаровото племе, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души.
30 От завулонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
31 преброени от Завулоновото племе, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души.
32 От Иосифовите потомци: <сиреч>, от ефремците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
33 преброени от Ефремовото племе, бяха четиридесет хиляди и петстотин души;
34 а от манасийците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
35 преброени от Манасиевото племе, бяха тридесет и две хиляди и двеста души.
36 От вениаминците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
37 преброени от Вениаминовото племе, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души.
38 От данците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
39 преброени от Дановото племе, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души.
40 От асирците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
41 преброени от Асировото племе, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души.
42 От Нефталимците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,
43 преброени от Нефталимовото племе, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.
44 Тия са изброените, които преброиха Моисей, Аарон и дванадесетте мъже Израилеви първенци, всеки един за бащиния си дом.
45 И тъй, всичките преброени от израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой,
46 всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
47 А левитите не бяха преброени помежду им по бащиното им племе.
48 Защото Господ, говорейки на Моисея, беше рекъл:
49 Само Левиевото племе да не преброиш, нито да вземеш числото им между израилтяните;
50 но да поставиш левитите за настоятели на скинията, <за плочите> на свидетелството, и на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи; те да носят скинията и всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията.
51 И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снемат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а чужденец, който би се приближил до нея, да се умъртви.
52 И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според устроените си войнства.
53 А левитите да поставят шатрите си около скинията <за плочите> на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилтяните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството.
54 И израилтяните сториха така; напълно както Господ заповяда на Моисея, така направиха.
35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12 Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
9 Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си <всичко що докарва> неволя; Защото младостта и юношеството са суета.
3 Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,
2 да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.
3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.
4 Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,
5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,
6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,
7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.
8 Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.
9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.
10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,
11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.
12 Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.
13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.
14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.
15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]
© 1995-2005 by Bibliata.com