M’Cheyne Bible Reading Plan
20 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:
2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
3 Да нямаш други богове освен Мене.
4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10 а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействувай.
15 Не кради.
16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.
19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.
20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.
21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.
22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.
23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.
24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.
25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.
26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.
23 Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.
2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
38 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?
8 Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,
15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -
30 <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.
5 И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.
11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.
13 Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
14 но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".
16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>
17 защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;
19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,
20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;
21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.
23 Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.
24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.
© 1995-2005 by Bibliata.com