M’Cheyne Bible Reading Plan
32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8 Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.
13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
11 Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.
40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
8 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
26 Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:
2 Благодат и мир <да бъде> на вас от Бога, нашия Отец, и <от> Господа Исуса Христа.
3 Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>,
7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
8 която е направил да <доставя> нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
10 за да се приложи когато се изпълнят времената, <сиреч>, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -
11 в Него <казвам>, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени <на това> според намерението на <Бога>, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
12 тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,
13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, <сиреч>, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на <Бога, - да бъдете> за похвала на Неговата слава.
15 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която <сте показали> към всичките светии,
16 непрестанно благодаря <Богу> за вас, и <ви> споменавам в молитвите си.
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,
18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - <сила, която е> според действуването на могъщата Негова мощ,
20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,
21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,
23 която е Негово тяло, <изпълнено с> пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.
© 1995-2005 by Bibliata.com