M’Cheyne Bible Reading Plan
18 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
4 на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);
5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.
23 Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
21 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти {2 лепти са равни на 2 1/2 стотинки.}
3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.
5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
6 Ще дойдат дни, когато <от> това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
7 И попитаха Го казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? и какъв <ще бъде> белегът, когато предстои да стане това?
8 А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
10 Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
12 А преди <да стане> всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
13 Това ще ви служи за свидетелство.
14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите {Гръцки: Уста и мъдрост.}, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.
18 Но и косъм от главата ви няма да загине.
19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.
21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.
22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко което е писано.
23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.
24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.
25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, <като ще бъдат> в недоумение поради бученето на морето и вълните.
26 Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.
27 И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава.
28 А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма наречен Елеонски.
38 И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.
36 И Елиу продължавайки рече:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;
14 Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,
18 Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.
6 И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;
9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;
10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.
13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.
© 1995-2005 by Bibliata.com