M’Cheyne Bible Reading Plan
34 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.
2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.
3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.
4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.
5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.
6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,
7 Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;
9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.
10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.
11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.
13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
15 <Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;
16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.
17 Да не си направиш леяни богове.
18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.
19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.
20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.
21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.
22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.
24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.
25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,
26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.
28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.
29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.
30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.
31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.
32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.
33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.
34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.
35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.
13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".
19 Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
10 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 Съкровища <придобити> с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 Благословения <почиват> на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
16 Заплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
18 Който скришно мрази <има> лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът <на човека> не ще притури нищо.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 Както отминава вихрушката, <така> и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
28 Надеждата на праведните <е> радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 Устните на праведния знаят приятното <за слушане>; А устата на нечестивите <говорят> извратеното.
3 Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, -
2 понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас,
3 че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце <ви> писах,
4 от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),
5 която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци,
6 а <именно>, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието,
7 на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.
8 На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;
9 и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко,
10 тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога,
11 според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ;
12 в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него;
13 за която причина ви моля да се не обезсърчавате от моите изпитни за вас, тъй като те са за вас слава, -
14 затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15 от Когото носи името <си> всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта
18 да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.
© 1995-2005 by Bibliata.com