M’Cheyne Bible Reading Plan
13 Господ говори още на Моисея казвайки:
2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.
3 Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.
4 Вие излизате днес в месец Авив.
5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.
6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.
7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.
8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: <Това правя> поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
9 Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.
10 Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.
11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,
12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.
13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне <или яре;> и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
14 После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;
15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.
16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.
17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.
18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.
20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
16 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.
31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -
6 (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.
© 1995-2005 by Bibliata.com