M’Cheyne Bible Reading Plan
17 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?
3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?
4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.
7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?
8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.
9 А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.
13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.
14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.
15 И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},
16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
20 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:
2 Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят от къде <беше>.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият и третият я взеха;
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
35 Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.
9 Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!
15 И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.
5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
3 стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.
4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
8 - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
12 С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
13 Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.
14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,
21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.
© 1995-2005 by Bibliata.com