M’Cheyne Bible Reading Plan
15 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.
9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.
13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,
15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.
17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.
23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).
24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:
26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.
33 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
10 Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16 но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
© 1995-2005 by Bibliata.com