M’Cheyne Bible Reading Plan
28 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие.
3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.
4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват.
5 И те нека приемат <от людете приносите им> от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
6 Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
7 На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно.
8 И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия <ефод>, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
9 Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля,
10 шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по <реда на> раждането им.
11 С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица.
12 И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена.
13 И да направиш златни гнездица,
14 и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им.
15 Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш.
16 Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк.
17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,
18 вторият ред: антракс, сапфир и адамант;
19 третият ред: лигирий, агат и аметист;
20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.
21 Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки <камък> според името му.
22 И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато.
23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника.
24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника.
25 А <другите> два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна.
26 Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода.
27 Да направиш и< други> две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода.
28 И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода.
29 Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа.
30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.
31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.
32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира.
33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, -
34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.
35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.
36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу.
37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде;
38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.
39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа.
40 А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие.
41 С тия <одежди> да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.
42 Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека <покриват> бедрата им от кръста <надолу>;
43 и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. <Това> да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.
7 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Не даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.
22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 Какво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе <даден>, понеже Исус още не бе се прославил.
40 За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?
49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.
50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
53 И всеки отиде у дома си.
4 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
3 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?
2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?
3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,
6 както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?
7 Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;
8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".
9 Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";
12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".
13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
14 така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
15 Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
18 Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
19 Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.
20 Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.
21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.
24 Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
© 1995-2005 by Bibliata.com