M’Cheyne Bible Reading Plan
16 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 Моисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,
18 И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
23 А той им рече: Това е <точно> каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
26 Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
31 А Израилевият дом нарече тая <храна> Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита <смесена> с мед.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за <идните> ви поколения.
34 И така, Аарон я положи пред <плочите на> свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е една десета от ефата.
19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
34 И Елиу пак проговаряйки рече:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.
21 Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, -
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.
4 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
2 но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -
4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;
9 гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.
10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
© 1995-2005 by Bibliata.com