M’Cheyne Bible Reading Plan
25 Тогава Господ говори на Моисея казвайки:
2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.
3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед,
4 синьо, мораво, червено, висон, и козина,
5 червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.},
6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
9 По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите.
10 Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.
11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.
12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.
13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато,
14 па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях.
15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него.
16 И да вложиш в ковчега <плочите на> свидетелството, което ще ти дам.
17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.
18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.
19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.
20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат <обърнати> лицата на херувимите.
21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш <плочите на> свидетелството, което ще ти дам.
22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега <с плочите> на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните.
23 Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.
24 Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около.
25 Да й направиш и перваз наоколо, една длан <широк>, и да направиш златен венец около перваза й.
26 Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе.
27 Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.
28 Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях.
29 И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш.
30 И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен.
31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.
32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.
33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.
34 И на <стъблото на> светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.
35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под <първите> два клона една топчица, част от самия него, и под <вторите> два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.
36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; <светилникът> да бъде цял изкован от чисто злато.
37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.
38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.
39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.
40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.
4 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4 И трябваше да мине през Самария.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
13 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".
2 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя,
3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;
4 защото, <при все че> Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.
5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
6 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;
7 и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.
8 Защото не може да вършим нищо против истината но за истината <можем>.
9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.
10 Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при <вас>, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.
11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 Поздравете се един друг със света целувка.
13 Поздравяват ви всичките светии.
14 Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. [Амин].
© 1995-2005 by Bibliata.com