M’Cheyne Bible Reading Plan

Павел и Сила в Солун

17 Минавайки през Амфипол и Аполония, Павел и Сила пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. ² Както винаги, Павел влезе в синагогата да се срещне с юдеите. Три седмици поред всяка събота той обсъждаше с тях Писанията. ³ Обясняваше ги и доказваше от тях, че Месията трябваше да умре и след това да възкръсне от мъртвите и им казваше: „Този Исус, който ви проповядвам, е Месията.“ ⁴ Някои от юдеите се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, а също и много гърци, които вярваха в истинския Бог, както и немалко влиятелни жени.

⁵ Но юдеите, които не повярваха, им завидяха. Те наеха неколцина лоши хора от града, които събраха тълпа и създадоха смут из града. След това отидоха в къщата на Ясон, опитвайки се да открият Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. ⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и няколко от братята пред градските власти и завикаха: „Хората, които причиниха размирици навред по света, сега са тук ⁷ и Ясон ги прие в дома си. Всички те нарушават законите на императора и твърдят, че има някакъв друг цар на име Исус.“

⁸ Събралата се тълпа и градските управници останаха разтревожени от тези думи. ⁹ Те накараха Ясон и другите вярващи да платят гаранция, след което ги пуснаха.

Павел и Сила отиват в Берия

¹⁰ Още същата нощ братята отпратиха Павел и Сила в Берия. С пристигането си те отидоха в юдейската синагога. ¹¹ Хората там бяха по-възприемчиви от онези в Солун и с огромна готовност чуха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина. ¹² Много юдеи повярваха, а също и немалко високопоставени гъркини, както и гърци.

¹³ Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел проповядва Божието слово и в Берия, те също отидоха там и започнаха да всяват смут и да подстрекават народа. ¹⁴ Тогава братята веднага отпратиха Павел към морето, а Сила и Тимотей останаха в града. ¹⁵ Тези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. После поеха обратно, за да предадат на Сила и Тимотей поръката му час по-скоро да дойдат при него.

Павел в Атина

¹⁶ Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. ¹⁷ Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите гърци, а на пазара всеки ден разговаряше с онези, които случайно минаваха оттам. ¹⁸ Някои философи епикурейци и стоици започнаха да спорят с него.

Едни питаха: „Какво иска да каже този дърдорко?“ Други казваха: „Май че говори за чужди богове“, защото проповядваше за Исус и възкресението. ¹⁹ Тогава го заведоха в Ареопага и казаха: „Искаме да знаем какво е това ново учение, което проповядваш, ²⁰ защото онова, което донасяш до ушите ни, ни се струва странно. Какво означава?“ ²¹ (Всички атиняни и чужденците, живеещи в града, най-много от всичко обичаха да прекарват времето си, като говорят или слушат за някаква най-нова идея.)

²² Тогава Павел се изправи пред Ареопага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни, ²³ защото като вървях из града и разглеждах светините ви, видях и един жертвеник, на който пишеше: на неизвестен бог. Ето, този Бог ви изявявам, когото вие почитате, без да познавате.

²⁴ Бог, който сътвори света и всичко в него, е Господ на небето и земята и затова не живее в храмове, изградени от човешка ръка. ²⁵ Той е Онзи, който дарява на всички живот, дихание и всичко останало и не се нуждае от помощта на хората. ²⁶ От един човек той създаде всички народи, за да населят цялата земя, като определи времето и мястото, където да живеят.

²⁷ Бог искаше хората да го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще го намерят, макар че той е близо до всеки един от нас. ²⁸ „Защото в него живеем, движим се и съществуваме.“ Както са казали и някои от вашите поети: „Защото ние сме негови деца.“

²⁹ Щом сме Божии деца, не трябва да мислим, че божеството е образ от злато, сребро или камък, изваян от човешкото умение и въображение. ³⁰ Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят. ³¹ Защото той е определил ден, когато справедливо ще съди целия свят чрез мъжа, избран от него. И като доказателство възкреси този мъж от мъртвите.“

³² Като чуха за възкресение от мъртвите, някои се присмяха, а други казаха: „Друг път ще ни разкажеш за това.“ ³³ Павел ги остави и излезе. ³⁴ Някои повярваха и се присъединиха към него. Сред тях бяха Дионисий — член на Ареопага, една жена на име Дамара, а също и някои други.

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)

12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. ² Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. ³ Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. ⁴ Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. ⁵ След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.

⁶ Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. ⁷ Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ ⁸ Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.

⁹ Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. ¹⁰ Нали сте чели Писанието:

¹² Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)

¹³ По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. ¹⁴ Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“

¹⁵ Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ ¹⁶ Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.

¹⁷ Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)

¹⁸ Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: ¹⁹ „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.^{[a] 20} И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. ²¹ Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. ²² Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. ²³ Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“

²⁴ Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. ²⁵ Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. ²⁶ А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст^[b]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“^{(B) 27} Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“

Най-важната заповед

(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)

²⁸ Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“

²⁹ Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. ³⁰ Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“^{(C) 31} Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“^(D) Няма друга заповед, по-важна от тези.“

³² Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. ³³ И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“

³⁴ Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията

(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)

³⁵ Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? ³⁶ Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:

³⁷ Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.

Исус порицава законоучителите

(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)

³⁸ Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, ³⁹ да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. ⁴⁰ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“

Дарението на бедната вдовица

(Лк. 21:1-4)

⁴¹ Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. ⁴² Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.

⁴³ Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, ⁴⁴ защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“