M’Cheyne Bible Reading Plan

Анания и Сапфира

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си ² и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

³ Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? ⁴ Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

⁵ Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. ⁶ Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

⁷ След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. ⁸ Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.

⁹ Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ ¹⁰ В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. ¹¹ Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

¹² Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. ¹³ Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. ¹⁴ Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. ¹⁵ Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. ¹⁶ В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. ¹⁸ Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: ²⁰ „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ ²¹ Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. ²² Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: ²³ „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ ²⁴ При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. ²⁵ Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ ²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

²⁷ Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: ²⁸ „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

²⁹ Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. ³⁰ Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. ³¹ Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. ³² Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

³³ Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. ³⁴ Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. ³⁵ После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! ³⁶ Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. ³⁷ После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. ³⁸ Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; ³⁹ но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му ⁴⁰ и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. ⁴¹ Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. ⁴² Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.

Възкресението на Исус

(Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)

28 Денят след съботата беше първият ден от седмицата и на зазоряване Мария Магдалина и другата Мария отидоха да видят гробницата. ² В този момент стана много силно земетресение. Един Господен ангел слезе от небето, отиде до гробницата, отмести камъка от входа и седна върху него. ³ Ангелът блестеше ярко като светкавица, а дрехите му бяха бели като сняг. ⁴ Войниците, които пазеха гробницата, толкова се изплашиха от него, че се разтрепериха и заприличаха на мъртъвци.

⁵ Ангелът каза на жените: „Вие не се страхувайте! Зная, че търсите Исус, който беше разпънат на кръст. ⁶ Но той не е тук, а възкръсна, както беше казал. Елате да видите мястото, където лежеше тялото му. ⁷ После бързо идете и кажете на учениците му: „Той е възкръснал от мъртвите и сега отива в Галилея преди вас. Там ще го видите.“ Това дойдох да ви кажа.“

⁸ Жените — изплашени, но и изпълнени с голяма радост — бързо се отдалечиха от гробницата и се завтекоха да кажат на учениците му. ⁹ И изведнъж по пътя ги срещна Исус и каза: „Здравейте!“ Те се приближиха до него, обгърнаха нозете му и му се поклониха. ¹⁰ Тогава Исус им каза: „Не се страхувайте! Идете и кажете на учениците ми^[a] да отидат в Галилея. Там ще ме видят.“

Войниците докладват на юдейските водачи

¹¹ Когато жените отидоха да кажат на учениците, няколко войника, които пазеха гробницата, дойдоха в града и разказаха на главните свещеници всичко, което се беше случило. ¹² Главните свещеници се срещнаха със старейшините и измислиха план. Те дадоха на войниците голяма сума пари ¹³ и им заръчаха: „Кажете на хората, че учениците му са дошли през нощта и са откраднали тялото му, докато сте спали. ¹⁴ Ако губернаторът чуе за това, ще го убедим, че сте невинни и ще ви избавим от неприятности.“ ¹⁵ Войниците взеха парите и направиха така, както им бе наредено. И така, тази история се разнесе сред юдеите и до ден днешен продължава да се разказва.

Исус се явява на последователите си

(Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)

¹⁶ Единадесетте ученика отидоха в Галилея и се качиха на хълма, на който Исус им беше казал да отидат. ¹⁷ Там го видяха и му се поклониха, но някои от тях не повярваха, че това наистина е той. ¹⁸ Тогава Исус се приближи до тях и каза: „Дадена ми е цялата власт в небето и на земята. ¹⁹ Затова идете при всички народи и ги направете мои ученици, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух. ²⁰ Учете ги да изпълняват всичко, което съм ви заповядал. И помнете: аз ще бъда винаги с вас до края на света.“