M’Cheyne Bible Reading Plan
Събранието в Ерусалим
15 Но в Антиохия пристигнаха хора от Юдея, които започнаха да учат братята измежду езичниците: „Не можете да се спасите, ако не сте обрязани според закона на Моисей.“ 2 Павел и Варнава им възразиха и помежду им се завърза ожесточен спор. Затова братята решиха да пратят в Ерусалим Павел, Варнава и още няколко души измежду тях, за да се посъветват там по този въпрос с апостолите и презвитерите.
3 Изпратени от църквата, те тръгнаха на път, минавайки през провинциите Финикия и Самария, където разказваха подробно как езичниците са се обърнали към Бога. Тези новини носеха голяма радост на всички вярващи. 4 При пристигането си в Ерусалим те бяха посрещнати от апостолите, презвитерите и цялата църква и им съобщиха всичко, което Бог беше извършил чрез тях. 5 Но някои от повярвалите бяха фарисеи. Те се изправиха и казаха: „Вярващите езичници трябва да бъдат обрязани и да им се заповяда да спазват закона на Моисей.“
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да обсъдят този въпрос. 7 След продължително разискване Петър стана и им каза: „Братя, знаете, че още от първите дни измежду всички вас Бог избра мен, за да чуят езичниците от моята уста Благата вест и да повярват. 8 Бог, който познава всяко сърце, показа, че приема тези хора, като им даде Святия Дух също както на нас. 9 Той не направи разлика между нас и тях и очисти сърцата им чрез вярата. 10 Защо сега изпитвате Бога, като поставяте на врата на последователите хомот, който нито предците ни, нито ние имахме сили да носим? 11 Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус и ние, и те ще бъдат спасени.“
12 Тогава всички утихнаха и заслушаха разказа на Павел и Варнава за знаменията и чудесата, които Бог бе извършил чрез тях сред езичниците. 13 Когато свършиха, Яков заговори: „Чуйте ме, братя! 14 Симон описа как най-напред Бог показа милостта си, като прие езичниците и ги направи свой народ. 15 Думите на пророците потвърждават това, тъй като е писано:
16 „След това ще се завърна и ще възстановя
Давидовия срутен дом;
ще го издигна от развалините
и ще го възстановя,
17 така че останалата част от
човечеството — всички езичници,
които също ми принадлежат,
да търсят Господа.
Така казва Господ,
който прави всички тези неща,“(A)
18 „известни от векове.“[a]
19 Затова мисля, че не трябва да обременяваме езичниците, които се обръщат към Бога. 20 Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв. 21 Защото от памтивека във всеки град винаги е имало хора, които проповядват закона на Моисей, а думите му се четат в синагогите всяка събота.“
Писмо до вярващите езичници
22 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решиха да изберат няколко души сред тях, за да ги изпратят в Антиохия с Павел и Варнава. Избраха Юда, наречен Варсава, и Сила — мъже, ползващи се с уважение сред братята. 23 По тях изпратиха следното писмо:
„Апостолите и презвитерите, ваши братя, поздравяват братята измежду езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Тъй като чухме, че някои от нас без наше знание са ви посетили, смутили са ви с думите си и са объркали умовете ви, 25 всички ние единодушно решихме да изберем няколко души и да ги пратим при вас заедно с обичните ни Варнава и Павел, 26 които посветиха живота си в служба на нашия Господ Исус Христос. 27 С тях изпращаме още Юда и Сила, които лично ще потвърдят това, което ви пишем. 28 Святият Дух, както и ние, счита за правилно да не ви обременяваме с друго, освен със следните необходими неща:
29 Въздържайте се от месо, принесено в жертва на идоли,
от кръв, от месо на удушени
животни и от сексуални грехове.
Добре ще сторите, ако се пазите от тези неща.
Сбогом.“
30 И така, изпратиха ги и Варнава, Павел, Юда и Сила пристигнаха в Антиохия, където събраха вярващите и предадоха писмото. 31 Щом го прочетоха, вярващите от Антиохия се зарадваха и бяха насърчени от написаното. 32 Юда и Сила, които бяха и пророци, дълго говориха на братята, като ги насърчаваха и им даваха сила. 33 След като прекараха известно време там, Юда и Сила, с благословението за мир от братята, се върнаха при онези, които ги бяха изпратили. 34 [b]
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, където заедно с много други поучаваха и възвестяваха словото на Господа.
Павел и Варнава се разделят
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: „Нека пак да посетим всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим какво правят братята там.“
37 Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марк, 38 но Павел настояваше да не вземат със себе си този, който ги бе изоставил в Памфилия и не продължи с тях делото, за което бяха изпратени. 39 Между Павел и Варнава избухна остър спор и накрая те се разделиха. Варнава взе Марк и отплава за Кипър.
40 Павел избра Сила и след като братята го предадоха на благодатта на Господа, се отправи на път. 41 Той обикаляше Сирия и Киликия и укрепваше църквите.
Учението на Исус за развода
(Мат. 19:1-12)
10 Исус напусна това място и дойде в областта Юдея и отвъд река Йордан. Отново много хора идваха при него и той ги поучаваше както винаги.
2 Приближиха се няколко фарисеи, които искаха да го подведат да каже нещо грешно, и затова го попитаха: „Позволено ли е мъж да се разведе с жена си?“
3 Исус им отговори: „Какво ви е заповядал Моисей?“
4 Фарисеите казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише документ за развод и така да се разведе.“[a]
5 Исус им отговори: „Той ви написа тази заповед, защото отказахте да приемете Божието учение. 6 Но от сътворението на света „Бог ги създаде мъжки и женски пол“.(A) 7 „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще станат едно“,(B) така че са вече не двама души, а едно цяло. 9 Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
10 По-късно в къщата учениците пак го попитаха за това. 11 Исус им каза: „Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. 12 Всяка жена, която се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, също извършва прелюбодейство.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Лк. 18:15-17)
13 Хората водеха децата си при Исус, за да ги докосне, но учениците им се скараха. 14 Когато видя това, Исус се ядоса и им каза: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“ 16 И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Лк. 18:18-30)
17 Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
18 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 19 Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»(C)“
20 Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“
21 Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш — иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“
22 При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“
24 Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28 А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29 Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест 30 и който да не получи стократно повече сега, в настоящето — къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят — вечен живот. 31 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Лк. 18:31-34)
32 Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: 33 „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, 34 които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Три дни по-късно той ще възкръсне.“
Яков и Йоан молят Исус за услуга
(Мат. 20:20-28)
35 Яков и Йоан — синовете на Зеведей — се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“
36 Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
37 Те отговориха: „Нека седнем до теб — единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“
38 Исус им каза: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия, и да се кръстите с кръщението, с което аз трябва да се кръстя?“[b]
39 „Можем“ — отговориха братята.
Тогава Исус им каза: „Вие ще изпиете чашата, която аз пия, и ще се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам, 40 но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които са приготвени.“
41 Като чуха това, останалите десет ученика възнегодуваха срещу Яков и Йоан. 42 Тогава Исус извика всички при себе си и им каза: „Знаете, че езичниците имат признати управници, които обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 43 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 44 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да стане роб на всички. 45 Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)
46 След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. 47 Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
48 Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
49 Исус се спря и каза: „Извикайте го.“
Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ 50 Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.
51 Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“
„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.
52 Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center