Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Version
Error: 'Съдии 4 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Деяния 8

Савел преследва вярващите

Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.

Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.

Филип проповядва в Самария

Филип[a] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. Голяма радост настъпи в този град.

Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10 Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11 Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. 13 Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.

14 Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15 Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16 тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17 Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.

18 Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19 и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“

20 Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21 Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22 Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23 Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“

24 Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“

25 След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.

Филип поучава един етиопец

26 Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“

27 Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28 и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

29 Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30 Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“

31 „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32 Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:

„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
    И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
    така и той дума не пророни.
33 Унизиха го и му отказаха справедливост.
    Кой ли някога ще разкаже за потомците му?
    Защото животът му на земята свърши.“(A)

34 Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ 35 Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.

36 По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ 37 [b] 38 И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39 След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.

Error: 'Йеремия 17 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Марк 3

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мат. 12:9-14; Лк. 6:6-11)

Друг път, влизайки в синагогата, Исус видя един човек с изсъхнала ръка. Някои хора внимателно го наблюдаваха, за да видят дали ще излекува сакатия в съботен ден, за да го обвинят след това. Исус каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се пред всички!“

После попита: „Какво трябва да се прави в събота — добро или зло? Кое е правилно — да се спаси един живот или да се погуби?“ Но те мълчаха.

Исус ги изгледа с гняв и, наскърбен от тяхната жестокосърдечност, каза на сакатия: „Протегни си ръката!“ Човекът я протегна и тя оздравя. Тогава фарисеите излязоха и заедно с иродианите веднаха започнаха да заговорничат как да убият Исус.

Много хора тръгват след Исус

Исус и учениците му се отправиха към езерото. Множество хора от Галилея, Юдея, Ерусалим, Идумея, от земите отвъд река Йордан и от околностите на Тир и Сидон го следваха. Те отиваха при него, защото бяха чули за нещата, които той вършеше. Като видя целия този народ, Исус накара учениците си да му намерят и приготвят малка лодка, така че тълпата да не се блъска в него. 10 Той беше излекувал много хора и затова сега всички, които бяха болни от нещо, се бутаха напред да го докоснат. 11 Имаше и такива, в които се бяха вселили зли духове. Щом видеха Исус, злите духове падаха в краката му и викаха: „Ти си Божият Син!“ 12 Но Исус строго им заповядваше да не разкриват пред хората кой е.

Исус избира своите дванадесет апостола

(Мат. 10:1-4; Лк. 6:12-16)

13 След това се качи на един хълм и повика при себе си онези, които искаше. Те отидоха при него. 14 От тях Исус избра дванадесет души, които нарече апостоли, за да бъдат с него и да ги изпраща да проповядват 15 и да имат власт да прогонват демони. 16 Ето имената на дванадесетте, които Исус избра:

Симон, когото нарече Петър;

17 Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които нарече Воанергес или „Синове на гръмотевицата“;

18 Андрей,

Филип,

Вартоломей,

Матей,

Тома,

Яков — синът на Алфей,

Тадей,

Симон Зилотът[a]

19 и Юда Искариотски, който го предаде.

Силата на Исус е от Бога

(Мат. 12:22-32; Лк. 11:14-23; 12:10)

20 После Исус влезе в една къща и наоколо отново се събраха толкова много хора, че той и учениците му не можаха дори да се нахранят. 21 Като чуха къде е, близките му отидоха да го приберат, защото хората говореха, че е луд. 22 А дошлите от Ерусалим законоучители казваха: „Веелзевул живее в него. Той прогонва демоните, защото използва силата на главатаря на демоните.“

23 Тогава Исус ги събра и започна да им говори с притчи. Той каза: „Как може Сатана да прогонва своите демони[b]? 24 Царство, което е разединено от вътрешни борби, не може да оцелее. 25 Семейство, което е раздирано от разпри, не може да оцелее. 26 Ако Сатана се изправи и воюва против себе си, не може да оцелее. Това ще е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силен човек и да задигне вещите му, ако първо не го върже. Само тогава ще може да го ограби. 28 Истина ви казвам: всички грехове на хората и всички богохулства, които са изрекли, могат да им се простят. 29 Но ако някой богохулства срещу Святия Дух, за него прошка никога няма да има — той е извършил вечен грях.“

30 Исус каза всичко това, защото говореха, че в него се е вселил зъл дух.

Истинското семейство на Исус

(Мат. 12:46-50; Лк. 8:19-21)

31 Тогава дойдоха майка му и братята му и пратиха някакъв човек да го извика, а те останаха отвън. 32 Около Исус седяха много хора, които му казаха: „Майка ти, братята ти и сестрите ти[c] са вън и те търсят.“

33 Той попита: „Коя е майка ми? Кои са братята ми?“ 34 И като огледа насядалите наоколо, каза: „Ето ги моята майка и моите братя. 35 Който изпълнява Божията воля, е мой брат, сестра и майка.“

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

Copyright © 2004 by World Bible Translation Center