M’Cheyne Bible Reading Plan

Петър и Корнилий

10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, който беше стотник в така наречения Италийски полк. ² Той, както и цялото му семейство, беше набожен и богобоязлив човек. Щедро даваше милостиня на бедните и непрестанно се молеше на Бога. ³ Веднъж, около три часа следобед, той имаше видение и ясно видя как Божий ангел влезе и го повика: „Корнилий!“

⁴ Той се вгледа изплашено в ангела и попита: „Какво, господине?“

Ангелът му отговори: „Бог чу молитвите ти и видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. ⁵ Изпрати сега в Йопия няколко души да доведат тук Симон, наречен Петър. ⁶ Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ ⁷ Когато ангелът, който му беше говорил, си отиде, Корнилий повика двама от слугите си и един набожен войник, който бе сред помощниците му. ⁸ Той им разказа всичко, което се беше случило и ги изпрати в Йопия.

⁹ На другия ден около пладне, когато приближаваха града, Петър се качи на покрива да се моли. ¹⁰ Той почувства силен глад и поиска да яде. Докато му приготвяха храната, изпадна в транс. ¹¹ Видя небето да се отваря и нещо, приличащо на голямо платнище, опънато в четирите края, да се спуска долу към земята. ¹² В него имаше всякакви земни животни, влечуги и небесни птици. ¹³ Тогава глас каза на Петър: „Стани, Петре, заколи и яж!“

¹⁴ Но Петър каза: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм ял нечиста и осквернена храна.“^[a]

¹⁵ Гласът отново се обърна към него: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ ¹⁶ Това се случи три пъти и после всичко бе вдигнато обратно в небето.

¹⁷ Междувременно хората, изпратени от Корнилий, разпитаха за къщата на Симон и докато Петър се чудеше над смисъла на своето видение, те застанаха пред портата ¹⁸ и силно извикаха: „В тази къща ли гостува Симон, наречен Петър?“

¹⁹ Петър все още си мислеше за видението, когато Духът му каза: „Чуй! Търсят те трима души. ²⁰ Стани, слез долу и тръгни с тях, без да се колебаеш, защото аз съм ги изпратил.“ ²¹ Петър слезе при мъжете и им каза: „Аз съм този, когото търсите. Защо сте дошли?“

²² Те отговориха: „Изпраща ни стотникът Корнилий, праведен и богобоязлив човек, уважаван от целия юдейски народ. Свят ангел му е казал да те покани в дома си и да чуе нещата, които имаш да кажеш.“ ²³ Петър покани хората да влязат и да останат да пренощуват.

На сутринта той се приготви и тръгна с тях заедно с няколко братя от Йопия. ²⁴ На другия ден пристигна в Кесария. Корнилий беше събрал роднините си и близките си приятели и ги чакаше.

²⁵ Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна и му се поклони, като падна в краката му. ²⁶ Петър го изправи, като му каза: „Стани! Аз също съм човек като теб.“ ²⁷ Разговаряйки с него, Петър влезе в къщата и видя, че там са се събрали много хора.

²⁸ Той им каза: „Вие добре знаете, че законът не допуска юдеи да се събират или сближават с хора от друг род. Но Бог ми показа, че не трябва да наричам никого „нечист“ или „осквернен“. ²⁹ Затова, когато ме поканиха, дойдох без възражения. А сега ми кажете защо ме повикахте.“

³⁰ Корнилий отговори: „Преди четири дни, по същото време — към три часа следобед — си бях у дома и се молех. Внезапно пред мен застана човек в блестящи дрехи ³¹ и каза: „Корнилий, молитвата ти е чута. Бог видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. ³² Прати хора в Йопия и покани Симон, наречен Петър, да дойде тук. Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ ³³ Затова веднага изпратих да те повикат и ти направи добре, че дойде. Сега всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, което Господ ти е заповядал да ни кажеш.“

Петър проповядва в къщата на Корнилий

³⁴ Петър заговори: „Сега наистина разбирам, че Бог е безпристрастен. ³⁵ Не е важно откъде е човек; щом почита Бога и върши това, което е правилно, Бог го приема. ³⁶ Ето Божието послание за народа на Израел — това е Благата вест за мира, идващ чрез Исус Христос, който е Господ на всички. ³⁷ Знаете за онова, което се случи из цяла Юдея. Всичко започна в Галилея след кръщението, проповядвано от Йоан. ³⁸ Знаете как Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и с власт и той обиколи цяла Юдея, като вършеше добрини и лекуваше онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с него. ³⁹ Ние сме свидетели на всичко, което Исус извърши в страната на юдеите и в Ерусалим. Но те го убиха, като го приковаха на кръст. ⁴⁰ Но на третия ден Бог го възкреси и му позволи да се яви на хората, ⁴¹ но не на всички, а само на предварително избрани от Бога свидетели, тоест на нас, които ядохме и пихме с него, след като бе възкресен от мъртвите. ⁴² Той ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Бог избра него да бъде съдия на живите и мъртвите. ⁴³ Всички пророци свидетелстват за него, че всеки, който вярва в него, ще получи прошка на греховете чрез името му.“

Езичниците получават Святия Дух

⁴⁴ Още докато Петър казваше тези думи, Святият Дух слезе върху всички, които чуха посланието. ⁴⁵ Вярващите юдеи,^[b] които бяха дошли с Петър, останаха смаяни, защото дарът на Святия Дух се бе излял и върху езичниците, ⁴⁶ тъй като ги чуха да говорят на различни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: ⁴⁷ „Може ли някой да попречи тези хора да бъдат кръстени във вода? И те като нас получиха Святия Дух.“ ⁴⁸ И им заповяда да се кръстят в името на Исус Христос. След това те помолиха Петър да им погостува няколко дни.

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)

5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. ² Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. ³ Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. ⁴ Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. ⁵ Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.

⁶ Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. ^7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“

⁹ Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ ¹⁰ А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.

¹¹ На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. ¹² Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ ¹³ Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.

¹⁴ Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. ¹⁵ Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. ¹⁶ Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. ¹⁷ И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.

¹⁸ Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. ¹⁹ Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ ²⁰ Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)

²¹ Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. ²² Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му ²³ и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“

²⁴ И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.

²⁵ Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. ²⁶ Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. ²⁷ Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, ²⁸ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ ²⁹ Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. ³⁰ Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“

³¹ Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“

³² Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. ³³ Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. ³⁴ Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“

³⁵ Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“

³⁶ Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“

³⁷ Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. ³⁸ Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. ³⁹ Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ ⁴⁰ Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. ⁴¹ После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ ⁴² Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. ⁴³ Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.