M’Cheyne Bible Reading Plan

Ирод Агрипа преследва църквата

12 По същото време цар Ирод започна гонения срещу някои хора от църквата. ² Той заповяда да съсекат с меч Яков, брата на Йоан. ³ Като видя, че това се харесва на юдеите, Ирод реши да арестува и Петър. (Беше в дните на празника на безквасните хлябове.) ⁴ Ирод залови Петър и го хвърли в затвора, като заповяда на четири групи от по четири войника да го пазят. Той възнамеряваше след Пасхата да го изправи на съд пред народа. ⁵ Докато Петър беше в затвора, цялата църква горещо се молеше на Бога за него.

Освобождаването на Петър от затвора

⁶ През нощта преди Ирод да го изведе на съд, Петър спеше, окован с две вериги и пазен от двама войника. Вратите на затвора също се охраняваха. ⁷ Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. ⁸ Тогава ангелът му каза: „Облечи се и си обуй сандалите!“ Петър изпълни това. Ангелът продължи: „Загърни се с наметката си и върви след мен!“ ⁹ Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение. ¹⁰ След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.

¹¹ Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“

¹² Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария — майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха. ¹³ Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори. ¹⁴ Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата. ¹⁵ Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ — отговориха й те.

¹⁶ А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни. ¹⁷ Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.

¹⁸ На сутринта сред стражите настъпи голям смут. Те се чудеха какво ли се е случило с Петър. ¹⁹ Ирод нареди да претърсят навсякъде и като не го намери, извика на разпит стражите, а после заповяда да ги убият. След това замина от Юдея за Кесария, където и остана известно време.

Смъртта на Ирод Агрипа

²⁰ Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.

²¹ Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. ²² Хората завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“ ²³ Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.

²⁴ А Божието слово се разпространяваше и броят на вярващите растеше.

²⁵ След като изпълниха делото си в Ерусалим, Варнава и Савел се върнаха в Антиохия, като взеха със себе си и Йоан, наречен Марк.

Божият закон е по-важен от човешките правила

(Мат. 15:1-20)

7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. ² Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. ³ Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. ⁴ И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.^[a]

⁵ Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“

⁶ Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:

⁸ Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“

⁹ И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. ¹⁰ Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“^(B) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“^{(C) 11} А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, ¹² то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. ¹³ Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“

¹⁴ Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ ^16 [b]

¹⁷ След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. ¹⁸ Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ¹⁹ Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)

²⁰ И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, ²¹ защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, ²² изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. ²³ Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“

Исус помага на една езичница

(Мат. 15:21-28)

²⁴ Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. ²⁵ Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. ²⁶ Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.

²⁷ Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“

²⁸ Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“

²⁹ Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“

³⁰ Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.

Исус излекува глух човек

³¹ Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. ³² Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.

³³ Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, ³⁴ вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) ³⁵ И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.

³⁶ Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. ³⁷ Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“