Chronological
Пленяването на Божия ковчег
4 (A)В това време Израил беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.
2 И филистимците се опълчиха против Израил; и когато започна битката, Израил се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.
3 А когато народът се върна в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.
4 (B)И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.
5 След като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израил извика със силен глас, така че земята проехтя.
6 А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег дошъл в стана.
7 Тогава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.
8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.
9 (C)Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.
10 (D)Тогава филистимците влязоха в бой; Израил беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил
11 (E)и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.
Смъртта на Илий
12 (F)Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.
13 (G)И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.
14 А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.
15 (H)Илий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.
16 (I)Човекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?
17 И вестоносецът отговори: Израил побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.
18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.
19 А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.
20 (J)И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.
21 (K)Тя нарече детето Ихавод[a], като казваше: Славата се изгуби от Израил (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели);
22 каза също: Славата се изгуби от Израил, защото Божият ковчег беше пленен.
Божият ковчег в езически плен
5 (L)А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот.
2 (M)И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон.
3 (N)А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му.
4 (O)И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред Господния ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало.
5 (P)(Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[b] в Азот и до днес.)
6 (Q)Но ръката на Господа натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му.
7 След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.
8 Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.
9 (R)Но като го пренесоха, ръката на Господа се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди.
10 Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.
11 (S)И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много.
12 А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.
Възвръщане на Господния ковчег
6 Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.
2 (T)Тогава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?
3 (U)А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.
4 (V)И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.
5 (W)Затова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.
6 (X)И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли?
7 (Y)И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.
8 (Z)Тогава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете.
9 (AA)Тогава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава Господ ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.
10 Мъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.
11 Поставиха в колата Господния ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.
12 И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.
13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.
14 Колата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа.
15 Тогава левитите свалиха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа.
16 (AB)А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден.
17 (AC)А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон;
18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък[c], на който положиха Господния ковчег – камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.
19 (AD)Но Господ порази ветсемеските мъже за това, че погледнаха в Господния ковчег – петдесет хиляди и седемдесет мъже бяха убити; и народът плака, защото Господ ги порази с голямо изтребление.
20 (AE)Ветсемеските мъже си казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас да отиде Той?
21 (AF)После изпратиха вестоносци до кириатиаримските жители да им кажат: Филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.
7 (AG)Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха Господния ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази Господния ковчег.
2 А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време – двадесет години. И целият Израилев дом въздишаше за Господа.
Самуил – съдия на Израил
3 (AH)Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за Господа. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
4 (AI)Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на Господа.
5 (AJ)После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на Господа.
6 (AK)И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа.
7 След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.
8 (AL)И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от филистимците.
9 (AM)Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на Господа. И Самуил извика към Господа за Израил и Господ го послуша.
10 (AN)Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден Господ прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил.
11 Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.
12 (AO)Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер[d], като казваше: Дотук ни помогна Господ.
13 (AP)Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израилевите предели. И Господнята ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил.
14 А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.
15 (AQ)Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си.
16 Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.
17 (AR)А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на Господа.
Израил иска цар
8 (AS)Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.
2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.
3 (AT)Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.
4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:
5 (AU)Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.
6 Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 (AV)А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.
9 (AW)Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.
11 (AX)Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.
13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.
14 (AY)Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.
15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.
17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.
18 (AZ)В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.
19 (BA)Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,
20 (BB)за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред[e] Господа.
22 (BC)А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.