Chronological
8 (A)Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.
2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?
3 (B)Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.
4 Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.
5 (C)Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 (D)А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?
7 (E)А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.
8 (F)Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 (G)А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.
10 (H)А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.
11 (I)Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.
12 (J)А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.
13 След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 (K)Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?
16 (L)И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.
17 (M)Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 (N)Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.
19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.
20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21 (O)Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.
23 (P)А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.
24 (Q)Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)
25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.
26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.
27 (R)От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.
28 (S)Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.
29 Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.
30 (T)Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.
31 (U)Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 (V)И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.
33 (W)А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.
34 (X)И израилтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.
35 (Y)Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил.
Авимелех – син на Гедеон
9 (Z)След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:
2 (AA)Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.
3 (AB)И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.
4 (AC)И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.
5 (AD)И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.
7 (AE)А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.
8 (AF)Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.
9 (AG)Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.
13 (AH)Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[a] над дърветата?
14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.
15 (AI)А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.
16 (AJ)И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?
17 Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.
18 (AK)А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.
19 (AL)Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!
20 (AM)Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!
21 (AN)Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.
22 И Авимелех управлява Израил три години.
23 (AO)А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,
24 (AP)за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.
25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.
27 (AQ)И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.
28 (AR)Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?
29 (AS)Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!
30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.
31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.
32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.
33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.
34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.
36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.
37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.
38 (AT)Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[b]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.
41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.
43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.
44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.
45 (AU)Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.
46 (AV)А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.
47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.
48 (AW)Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.
49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.
51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,
53 (AX)една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.
54 (AY)Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.
55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.
56 (AZ)Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 (BA)Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.