Book of Common Prayer
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.
98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.
2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.
3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.
4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.
5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.
6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.
7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;
8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,
9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.
103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
1 Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече:
2 Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е <още> времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
3 Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
4 Време ли е сами вие Да живеете в своите с дъски обковани къщи, Докато тоя дом остава пуст?
5 Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.
6 Посяхте много, но малко събрахте; Ядете, но не се насищате; Пиете, но не се напивате; Обличате се, но никому не му е топло; И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
7 Така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.
8 Качете се на гората та докарайте дърва И постройте дома; И Аз ще благоволя в него, И ще се прославя, казва Господ.
9 Очаквахте за много, а, ето, излезе малко; И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, Докато вие тичате всеки в своята къща.
10 И тъй, поради вас небето задържа росата си, И земята възпира плода си;
11 Защото аз повиках суша На земята и по горите, На житото, на виното, и на дървеното масло, На всичко що произвежда земята, На човеците и на добитъка, И на всичките трудове на <човешките> ръце.
12 Тогава Зоровавел Салатииловият син и великият свещеник Исус Иоседековият син, и всичките оцелели люде послушаха гласа на Господа своя Бог и думите на пророк Агея, както го бе изпратил Господ техният Бог; и людете се убояха пред Господа.
13 И Господният пратеник Агей говори на людете с <думите на> Господното послание, казвайки: Аз съм с вас, дума Господ.
14 И Господ възбуди духа на управителя на Юда Зоровавел Салатииловия син, и духът на великия свещеник Исус Иоседековия син, и духа на всичките оцелели люде; и те дойдоха та работеха в дома на Господа на Силите, своя Бог,
15 <като започнаха> на двадесет и четвъртия ден от шестия <месец>, във втората година на цар Дария.
2 В седмия <месец>, на двадесет и първия <ден> от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
2 Говори сега на управителя на Юда Зоровавел Салатииловия син, и на великия свещеник Исуса Иоседековия син, и на оцелелите люде, като кажеш:
3 Кой остава между вас, който е видял тоя дом в предишната му слава? А какъв го виждате сега? Не е ли такъв <дом> в очите ви като нищо?
4 Но ободри се сега, Зоровавелю, казва Господ: и ободри се, ти велики свещениче, Исусе сине Иоседеков; и ободрете се, всички люде на тая земя, казва Господ, и работете; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите.
5 Според думата на завета ми с вас, когато излязохте от Египет, Духът Ми ще пребъдва между вас; не бойте се.
6 Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата.
7 Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите.
8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.
9 Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.
24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.
26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 защото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.
19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4 А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
© 1995-2005 by Bibliata.com