Book of Common Prayer
140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,
2 Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.
3 Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).
4 Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.
5 Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).
6 Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).
9 Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето <го> погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.
142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
4 Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
5 Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.
6 Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,
8 Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.
9 Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.
10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.
143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.
2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.
3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.
4 Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.
36 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума.
37 Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.
24 В неговите дни възлезе вавилонският цар Навуходоносор; и Иоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него.
2 Но Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и прати ги против Юда за да го съкрушат, според словото, което Господ говори чрез слугите Си пророците.
3 Наистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко що бе извършил,
4 а още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да <му> прости.
5 А останалите дела на Иоакима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
6 И Иоаким заспа с баща си; и вместо него се възцари син му Иоахин.
7 И египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което <принадлежеше> на египетския цар, от египетската река до реката Евфрат.
8 Иоахин {В 1 лет, 3:16 и Иер. 24:1, Иехониа.} бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Неуста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим.
9 Той върши зло пред Господа, съвсем както бе направил баща му.
10 В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора възлязоха против Ерусалим та обсадиха града.
11 И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града;
12 и Юдовият цар Иоахин излезе към вавилонския цар, той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го хвана в осмата година на царуването си.
13 И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал.
14 И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята.
15 Пресели Иоахима във Вавилон; и заведе пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците на <царя> и първенците от земята.
16 Всичките юначни мъже - седем хиляди души, и дърводелците и ковачите - хиляда души, всичките храбри войници, - тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон.
17 И вавилонският цар постави чича си Матания цар вместо него, като промени името му на Седекия.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.
27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!
28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.
© 1995-2005 by Bibliata.com