Book of Common Prayer
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 <Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 <Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.
134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.
2 Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.
3 Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.
135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.
4 Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.
5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.
6 Занесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища.
7 Събори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси за ашера.
8 И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който <вход> беше отляво на градската порта.
9 Но свещениците от високите места не възлизаха <да служат> при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.
10 <Царят> оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха.
11 И отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в <храмовите> предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.
12 Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.
13 Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата {Т.е. Елеонският.}, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.
14 И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.
15 При това <царят> събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.
16 И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.
17 Тогава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.
18 Тогава <царят> каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.
19 Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили <Господа>, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.
20 И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.
21 След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.
22 Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,
23 каквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.
24 При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.
25 Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему.
12 При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.
2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
5 Службите са различни; но Господ е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.
19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.
20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;
21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.
25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26 И това се разчу по цялата оная страна.
© 1995-2005 by Bibliata.com