Book of Common Prayer
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
21 Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад <гърба> ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
22 Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.
23 Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.
24 Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}.
25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
26 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препълнено преди да стане стъбло.
27 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,
28 Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
29 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
30 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
31 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
32 Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.
33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;
34 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
35 И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха <хора> на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
10 Защото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 <пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.
19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.
20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.
27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?
© 1995-2005 by Bibliata.com