Book of Common Prayer
106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.
17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.
29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.
34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
21 Манасия бе дванадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива.
2 Той върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
3 Устрои изново високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваала и направи ашера, както Израилевият цар Ахаав беше сторил, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
4 Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си.
5 Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
6 И преведе сина си през огъня, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши голямо зло пред Господа та Го разгневи.
7 И ваяният идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
8 и няма вече да направя нозете на Израиля да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко що им заповядах, напълно според закона, който слугата Ми Моисей им даде.
9 Но не послушаха; а Манасия го подмами да вършат по-лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните.
10 Тогава Господ говори чрез слугите Си пророците, казвайки:
11 Понеже Юдовият цар Манасия стори тия мерзости, и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си направи и Юда да съгреши,
12 затова, така казва Господ Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, щото на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.
13 И ще простра върху Ерусалим <същата мерилна> връв, <която прострях> върху Самария, и <същия> отвес, <който прострях> върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим както избърсва някой едно блюдо, и като го избърше, обръща го наопаки.
14 И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели,
15 защото вършеха зло пред Мене и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха из Египет, до днес.
16 При това, освен греха, с който направи Юда да съгреши като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия.
17 А останалите дела на Манасия, и всичко що извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
18 И Манасия заспа с бащите си, и биде погребан в градината на своята къща, в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Амон.
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.
20 Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;
26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27 Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -
29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?
30 Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.
11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.
31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.
32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.
33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.
© 1995-2005 by Bibliata.com