Book of Common Prayer
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, <и> ще пазя повеленията Ти.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
147 Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.
154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.
155 Избавлението е далеч от нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.
156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.
157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
158 Като видях коварните, погнусих се <от тях>. Защото не пазят Твоето слово.
159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една <траят> до века.
161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.
162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.
164 Седем пъти на ден Те хваля, За Твоите праведни съдби.
165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.
166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.
167 Душата ми опази Твоите свидетелства; И аз ги любя твърде много.
168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;
2 Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.
3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,
4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.
5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,
6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!
129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
14 И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.
15 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:
16 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.
17 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.
18 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:
19 Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат <за> проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
20 Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.
23 Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.
2 И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.
3 И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото <си> сърце и с цялата <си> душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.
10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.
11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и научете се що значи <тази дума>: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].
14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.
16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.
17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
© 1995-2005 by Bibliata.com