Book of Common Prayer
31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12 Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
3 И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.
2 Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
3 И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.
4 И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и <принасяха> ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден,
5 и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и <приносите> по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.
6 От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.
7 И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.
8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха <да работят;> и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.
9 И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; <също и> синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.
10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.
11 И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.
12 Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините <домове>, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;
13 така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;
11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не <му> се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.
13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.
14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16 <добре>, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.
17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението <ми> от вас;
18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива <човеци>.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.
21 Поздравът <пиша> аз, Павел, със собствената си ръка.
22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.
23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.
24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
25 А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
27 При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.
32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.
© 1995-2005 by Bibliata.com