Book of Common Prayer
102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
11 Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4 <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
3 Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите,
2 Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари.
3 Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, И ще ги претопи като златото и среброто; И те ще принасят Господу приноси с правда.
4 Тогава приносът на Юда и на Ерусалим Ще бъде угоден Господу, Както в древните дни, Както в старите години.
5 И Аз, като се приближа при вас за съдба, Бързо ще заявя против баячите, Против прелюбодейците, против кълнящите се лъжливо, Против ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, И <против> ония, които онеправдават чужденеца, И не се боят от Мене, Казва Господ на Силите.
6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам, Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
7 От дните на бащите си Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, Казва Господ на Силите. Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
10 Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място <за него>.
11 И заради вас ще смъмря поглъщателя, Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, Казва Господ на Силите.
12 Всичките народи ще ви облажават, Защото ще бъдете желателна земя, Казва Господ на Силите.
7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.
8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.
9 Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.
10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.
11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината <въздадена нему> от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.
12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето <говорене:> Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.
18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
© 1995-2005 by Bibliata.com