Book of Common Prayer
93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.
2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.
4 Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.
96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.
34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.
2 Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.
9 И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
© 1995-2005 by Bibliata.com