Book of Common Prayer
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
19 До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
40 Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
8 Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, <сиреч, че>
10 Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, Затова ще излея гнева Си върху тях.
11 Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните <идоли>;
12 И Аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.
13 Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда <видя> раната си, Ефрем отиде при асириеца И <Юда> прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.
14 Защото Аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! Аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса и не ще има кой да отърве.
15 Ще си отида, ще се върна на мястото Си, Догдето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще Ме търсят усърдно <казвайки>:
6 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, Порази и ще превърже< раната> ни.
2 Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него.
3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.
4 Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя Юда? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.
5 Затова ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата Си; И съдбите Ми се явяват като светлината,
6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.
27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.
32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,
36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>
6 И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.
11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
© 1995-2005 by Bibliata.com