Book of Common Prayer

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

⁹ Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

¹⁰ Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

¹¹ Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.

¹² Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

¹³ Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.

¹⁴ Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

¹⁵ Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.

¹⁶ Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.

¹⁷ <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.

¹⁸ Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.

¹⁹ Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

²⁰ Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

²¹ Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

²² Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

19 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила <принадлежат> на нашия Бог;

⁴ И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!

⁵ И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

⁶ И чух като глас от <много народ, и като глас от много води, и като глас от> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

⁷ Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

⁸ И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

⁹ И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии <думи>.

¹⁰ Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.