Book of Common Prayer
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.
11 Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?
14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.
25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.
35 Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.
14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.
16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли <набраното> в големия лин на Божия гняв.
20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
15 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, <които са> последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
2 И видях <нещо> като стъклено море, размесено с огън, и <че> тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
3 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.
4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.
5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;
6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
8 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на <Исуса> за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
© 1995-2005 by Bibliata.com