Book of Common Prayer
75 (По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).
4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;
5 Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>
7 Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.
8 Защото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.
10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.
76 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.
3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),
4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.
5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.
7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна
9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).
10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,
11 Обричайте се и изпълнявайте <обреците си> на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
27 (По слав. 26). Давидов <псалом>. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?
2 Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.
3 Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.
4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да <Го> диря в храма Му.
5 Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.
6 И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 <Когато Ти рече>: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - <бих премалнял>.
14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.
18 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.
2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;
3 защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.
4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;
5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.
6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.
7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.
8 Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.
9 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.
10 Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко <на тебе>, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!
11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,
12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;
13 и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.
14 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
© 1995-2005 by Bibliata.com