Book of Common Prayer
87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).
7 Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.
90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;
13 Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.
9 Прогласете това между народите; Пригответе война; подигнете юнаците; Нека се приближат всичките военни мъже; Нека възлизат.
10 Изковете палешниците си на ножове, И сърповете си на копия; Слабият нека каже: Аз съм юнак!
11 Съберете се и дойдете отвред всички народи, Та се натрупайте заедно; Господи, направи да слязат там юнаците Ти.
12 Нека станат народите и дойдат В Иосафатовата долина; Защото там ще седна да съдя всичките околни народи.
13 Пускайте сърпа в жетвата, защото е узряла; Дойдете, тъпчете, защото линът е пълен, И каците се преливат; Понеже нечестието им е голямо.
14 Множества, множества в долината <гдето> ще се отсъди <за тях>; Защото близо е денят Господен в долината <гдето> ще се даде присъдата.
15 Слънцето и луната ще потъмнеят, И звездите ще оттеглят светенето си.
16 И Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, И крепостта на израилтяните.
17 Така ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог, Който обитавам в светия си хълм Сион; Тогава Ерусалим ще бъде свет, И чужденци няма вече да минават през него.
2 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
© 1995-2005 by Bibliata.com