Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
2 Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.
2 (A)И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя ѝ отговори: иди, дъще.
3 (B)Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.
4 (C)И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!
5 И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?
6 Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;
7 тя ни каза: „оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите“; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.
8 И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;
9 гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.
21 (A)А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22 (B)Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23 (C)всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24 (D)оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25 (E)Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29 (F)Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30 (G)защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31 (H)И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.