Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане. Давидова.

132 ^(A)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!

^2 (B)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;

^3 (C)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.

22 ^(A)Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.

^2 (B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.

^3 (C)Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:

^4 (D)иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,

^5 (E)и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,

⁶ на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;

^7 (F)но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.

^8 (G)И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.

^9 (H)Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.

^10 (I)Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.

⁵⁴ Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

^55 (A)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

⁵⁶ и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

⁵⁷ Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

^58 (B)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

^59 (C)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

^60 (D)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

8 ^(E)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.