Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁴ В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;

^5 (A)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.

⁶ Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.

⁷ Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

⁸ И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?

^9 (B)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.

¹⁰ Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

^11 (C)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

¹² Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

¹³ и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

¹⁴ И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

^15 (D)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

¹⁶ не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

^17 (E)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

^18 (F)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.

^19 (G)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.

^20 (H)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.

2 ^(A)И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.

^2 (B)Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог.

³ Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.

^4 (C)Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват;

^5 (D)ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява.

^6 (E)Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда;

^7 (F)Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига.

^8 (G)От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената.

^9 (H)Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як.

^10 (I)Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си.

^11 (A)И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

^12 (B)а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

^13 (C)очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

¹⁴ Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

¹⁵ А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

^16 (A)„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:

^17 (B)„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

¹⁸ А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

^19 (A)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

^20 (B)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

^21 (C)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

^22 (D)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

²³ нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

^25 (E)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

13 ^(A)И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!

^2 (B)Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

³ И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:

⁴ кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?

^5 (C)Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.

⁶ Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.

⁷ А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

⁸ Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.