Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

133 ^(A)Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).

² Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!

^3 (B)Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.

42 ^(A)Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?

² И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.

³ Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;

^4 (B)а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.

⁵ И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.

^6 (C)А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.

^7 (D)И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.

⁸ Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.

^9 (E)И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.

¹⁰ Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;

¹¹ ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.

¹² Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.

^13 (F)Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.

¹⁴ Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;

^15 (G)ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;

¹⁶ пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.

¹⁷ И ги тури под стража за три дни.

¹⁸ А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:

¹⁹ ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;

^20 (H)а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.

^21 (I)И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

^22 (J)Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.

²³ А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.

²⁴ Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.

²⁵ И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.

²⁶ Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.

²⁷ И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,

²⁸ и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?

^34 (A)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

³⁵ Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

³⁶ И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.