Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
28 (A)Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3 (B)Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5 (C)Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6 (D)и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион – като млад еднорог.
7 Гласът Господен секне огнен пламък.
8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9 (E)Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10 (F)Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
39 (A)А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
2 (B)И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 (C)Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
4 И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
5 (D)И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
6 И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
7 (E)И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
8 Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
9 (F)в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?
10 Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
11 случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
12 (G)тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.
13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
14 (H)извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
15 а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
16 И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
17 Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
18 но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
19 Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;
20 (I)и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
21 (J)Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
23 (K)Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.
14 (A)Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
15 (B)Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.
16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
17 (C)Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.
18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
19 (D)Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
20 (E)Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
21 (F)Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
22 (G)Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
23 (H)и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
24 (I)помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
25 (J)както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.
26 (K)„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.
27 А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28 (L)защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.
29 (M)И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.