Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴¹ Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

⁴² Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

⁴³ И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

⁴⁴ Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;

⁴⁵ И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

⁴⁶ Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

⁴⁷ И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

⁴⁸ Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

6 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

² за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

³ Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

⁴ Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

⁵ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

⁶ Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

⁷ и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

⁸ Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

⁹ И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

²⁰ Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

²¹ Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

²² и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

²³ а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

²⁴ Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както <прави> и днес.

²⁵ И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

⁸ Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

⁹ Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

¹⁰ Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.

¹¹ Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

¹² Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.